Срив...
Днес Владо ме информира, че следобеда ще пътува до централния офис в Града. Така накратко наричаха тук по-големия град. Явно синдромът на малкото населено място им действаше и ги караше да се чувстват не съвсем като в град,...

 
Да, така е в малкия град...
В малкия град всичко е някак по-концентрирано. Бързо откриваш офиса, хотела, супермаркета, аптеката....Виждаш хора, които вървят и се поздравяват, потокът от коли не е така интензивен и бълващ отровни га...

 Пътуване за никъде
След обедната почивка, шефът влезе в стаята ни с въпроса:”Какво решихте?”
Нямах представа какво сме решили и въобще какво трябваше да решаваме. Колежките ми бяха свели погледи над документите пред тях и се...

 
Кажи ми, Господи...
Всъщност, не бързах за работа. Бях се обадила, че не ми е добре и че малко ще закъснея.

 Не още...
Съзнавах, че още не съм готова да застана лице в лице с него за разговор, защото усещах, че или ще се разцивря или ще го заплюя във физиономията, а и двата варианта бяха лошо начало на разговор.
Обадих се, че ще закъснея и зач...

 Не искам да съм умна....
След като външната врата хлопна, подсказвайки ми, че този когото очаквах се е прибрал най-после вкъщи, побързах да покрия подпухналата си сълзлива физиономия със завивката...
Пак загрижен тон и пак въпрос дали щ...

 Ще се взема в ръце
Естествено Жорето не пропусна да се обади, а аз веднага започнах с въпроса:”Защо мъжете са толкова гадни?”
Жорето съответно отсече:”Разказвай!”

 
Ако има нещо, което не понасям, то е да ме съжаляват
Докато чаках външната врата да хлопне и да възвести прибирането му у дома, реших, че е крайно време да поговоря с някого, нали това било добра терапия при депресия....

 
Още един тъп ден
Цял ден лежа и гледам с невиждащи очи, стената пред себе си. Нямам желание дори да се обърна на другата страна. Обхванала ме е пълна апатия... Сигурно и земетресение от осма степен да беше затресло, пак щях да си л...