Извървяхме безкрайния път самота,
във душите ни тихо изгрява
една будна луна - светъл страж на нощта,

По слънчевите, пъстри градски улици
минават дъщерите ми със смях,
безгрижни, дългокоси,

След зимната летаргия в малкото крайморско градче бе настъпило пролетно пробуждане. То личеше не само по разцъфналите дръвчета и храсти, но и по опънатите тук-там рибарски мрежи, които усърдни рибари подготвяха, за да ги хвърлят за калкан.
...

           / Питане на един средностатистически българин /   
       След  поредната новинарска емисия, все повече и повече се обърквам и губя ориентация.
        Някога предците ми са били народ, ту събуден, ту заспал, но народ.