Не искам да съм умна....

След като външната врата хлопна, подсказвайки ми, че този когото очаквах се е прибрал най-после вкъщи, побързах да покрия подпухналата си сълзлива физиономия със завивката...
Пак загрижен тон и пак въпрос дали ще вечерям...Отговарям едва, едва с едно “не”, имитирайки сънено състояние...
След малко ми носи чаша мляко и кутия с натурален сок, за всеки случай...Продължавам да се крия под завивката и да се правя на заспала, а в същото време се питам къде ли е бил през тия два часа и най-вече с кого...
Господи, все така ли ще е занапред...все така ли при неговото отсъствие ще се питам къде е бил всъщност, а когато говори по телефона...с кого говори всъщност, а когато е с мен в леглото...с коя е всъщност...
Досадната буца трайно е заседнала в гърлото ми и предизвиква поредното сълзелеене...
На следващата сутрин, след лека дрямка, се ококорвам рано, рано и се сещам за разговора с Жорето. Прав е, трябва да си размърдам задника.
Измъквам се тихичко от леглото, плисвам две шепи вода върху обезобразената си от плач физиономия, нахлузвам дънки и тениска, пъхам в джоба телефон и банкнота и криейки подпухналите си клепачи зад черни очила, почти на пръсти се изнизвам навън.
Вървя нанякъде...Дишам дълбоко и си повтарям като мантра, че трябва да се стегна. Не искам да виждам никого...Не искам да говоря с никого...Просто вървя нанякъде...Целия ден обикалям без посока и цел. 
Телефонът звъни...Къде съм била...знам ли...все пак послъгвам...при приятелка...обяснявам, че не съм искала толкова рано да смущавам неделния му сън...да, ще потичаме с нея...не,не знам кога ще се прибера...да, малко по-добре съм...
Това последното бе самата истина. След дълго скитане и ядене на сладолед, започнах да чувствам леко отпущане на нервата...Значи бе време да звънна на Жорето.
Този път разговорът е по-спокоен. През цялото време Жорето не спира да ми повтаря да не прибързвам с никакви действия или решения...да изчакам известно време, а после да се опитам да поговоря с оня за проблема...Да, знам, че мъжете по природа са полигамни...да, знам, че не мога да очаквам цял живот да бъде само и единствено с мен.../всъщност, точно това очаквах/ Не, не знам дали е само краткотрайно увлечение...и не знам как да живея с това...Да, знам, че щом ме е определил като добър приятел, може би не всичко е загубено...Да, знам че съм умна жена и че трябва да приемам нещата от живота по-философски...Всъщност, не знам дали съм умна жена, но в едно съм почти сигурна...не искам да съм добър приятел и не искам да съм умна, а обичана...

 /следва продължение /

големият проблем на повечето жени е, че избират не мъжете, които ще ги обичат. Някак си им е по-важно да изберат мъжа, за когото другите жени ще им завиждат. Знаят, че той никога няма да ги обича истински. Още по-малко вечно. Но - те да покажат на ония патки, че Мъжът е избрал тях. Пък после - ще му мислят и ще реват :)

Може би си прав, а може би не...Всичко е много относително...
Радвам се на присъствието ти!

разговяряйте смислено и по човешки и му дай да разбере без рев и червени очи че категорияно ако не престане всичко между вас е свършило .
В 98 % няма да има ефект защото причината е вероятно комплексна и не е проблемът в разговорът но ако си независим човек и самоуважаващ се и искаш да си щастлива и да прекараш времето си с нормално човешко същество ще зарежеш този който те прави нещастна най безцеремонно
Всичко останало е безпредметно когато не е останало нищо друго освен това да лежите в едно легло

Ще видим какво ще реши героинята...
Благодаря, че прочете, aidriell !