Ако има нещо, което не понасям, то е да ме съжаляват


Докато чаках външната врата да хлопне и да възвести прибирането му у дома, реших, че е крайно време да поговоря с някого, нали това било добра терапия при депресия. Протегнах ръка и взех мобилния  телефон, прегледах имената...не...не...не... Може би да звънна на приятелка...но бързо осъзнах, че това не е добра идея, защото тя веднага ще съобщи новината на друга приятелка, а тя на трета приятелка и след малко те ще започнат да ми звънят за да ме успокояват и тайничко да ме съжаляват...а аз не понасям да бъда съжалявана!
Реших да звънна на Жорето, с него поне съм сигурна, че разговорът ни ще си остане строго конфиденциален.
Жорето е приятел от преди доста години...Хубавото при мен е, че даже и да скъсам с някое гадже си оставам с него добър приятел, понеже не мога да мразя дълго и продължително. Ха, ха...това ме подсети за един скоро прочетен sms...май освен за добър приятел, за друго не ставам...както и да е...
Звъня на Жорето, но не отговаря...или е на тренировки или блъска в някой фитнес.
Жорето е каратист - черен пояс, първи дан. Каратето за него е смисълът на живота му. Когато води тренировките на своите възпитаници си изключва телефона, тъй като най-важно при това бойно изкуство е концентрацията, вглъбяването в себе си, мигновената реакция....
Повече не настоявам със звъненето, защото знам, че приключи ли с ангажиментите си и операторът съобщи за търсилите го номера, веднага ще ми се обади. Не се чуваме често, може би три или четири пъти в годината, колкото да се информираме как върви животът ни или да се поздравим за някой празник. Е, сега имам прелюбопитна информация...Добре ще е да чуя мнението на мъж, за така създалата се ситуация.
Знам, че ще ме подкрепи, защото ако трябва с няколко думи да охарактеризирам Жорето, те са: добра душа в желязно тяло...Но въпреки, че е добра душа, все не успява да завърти жена около себе си горкият, а фикс идеята му е да има деца. Вече няколко мацки прибира и все си тръгват. Трудно е на момичетата да свикнат със спартанския начин на живот, който води.
Жорето не пие и не пуши, все неща заради които го харесвам, защото е много трудно в днешно време да срещнеш мъж трезвеник. Другото заради което ми е на сърцето е, че е изключително прям, понякога бих казала, даже болезнено прям, но поне знам, че ще ми каже това което мисли без заобикалки. Но май това пък е нещото, което повечето жени не харесват. Иначе ги привлича, а и той си пада по тях...
Жорето си търси специална жена, хем да е супер страстна, хем да е супер готвачка, защото тези две неща, сексът и яденето са едни от най-важните за него, / както впрочем е при повечето мъже /, но му е трудно да попадне на такава комбинация.
На него му трябва жена тигрица, която да го посреща още на външната врата със задушаващи целувки, след това да го придърпа в банята за да продължат играта там и накрая да го замъкне в спалнята, да се тръшнат върху нея и да я разбият. С това Жорето си отпуща нервите, както пияниците с ракийка и салатка.
Но после от тигрицата се очаква да се превърне в кротка домашна котка, която тихо и предано мърка в кухнята, докато Жорето, изтегнал се в креслото пред телевизора, с протеинов шейк в ръка релаксира. Разходките, театрите и ходенето по заведения не са по неговата част, а жената обича да бъде извеждана / подобно на домашния любимец / , да поразходи новия си тоалет, да се срещне и пообщува с други хора, да се огледа във възхитените им или завистливи погледи, с две думи...да се почувства дама. На една жена не и е достатъчно да бъде само тигрица и котка...
Но Жорето не ще да разбере тия неща, той е прекалено преуморен от физическото натоварване през деня. А във заведение стъпва само по работа, защото както е известно, в България не е възможно да се прехранваш, следвайки мечтата си / като например да станеш един от водещите треньори по карате /, затова му се налага през лятото да работи като охрана в нощни заведения. Тогава прибира белите одежди на каратека, обръсва главата си, облича черна фланелка и гледа страшно...Както се казва, влиза в роля...
Всичките тия мисли ми се въртят из размътения мозък, докато чакам Жорето да ми се обади или ПОНЕ външната врата да хлопне...

   /следва продължение /