Съзнавах, че още не съм готова да застана лице в лице с него за разговор, защото усещах, че или ще се разцивря или ще го заплюя във физиономията, а и двата варианта бяха лошо начало на разговор.
Обадих се, че ще закъснея и зачаках да му дойде обичайният час за спане. Тогава се промъкнах тихичко, като крадла в собствения си дом, взех набързо душ и се пъхнах под завивката, естествено в моята стая. Чувствах се скапана и психически и физически, след всичките тия отрицателни емоции и безсънни нощи, които преживях. Умората притваряше клепачите ми и ми помагаше да се отдам най-после на истински релаксиращ сън.
Сутринта усетих, че си имам гостенин в леглото. Беше се намъкнал на пръсти в стаята ми за да ме събуди по начина, по който ние си знаехме...Значи, все пак е решил да се отчете и да изпълни съпружеските си задължения...ОК...Така да бъде...Тялото ми по навик се отпусна, готово да приеме ласките за които копнееше. Приятната топлина, изпълнила всяка моя клетка, ме накара да се почувствам за миг оная щастлива жена, която бях... Наистина ли навикът е втора природа? Знаех във всеки момент какво ще направи и как ще постъпи и въпреки това ми бе приятно...В този миг, като червена лампичка, в главата ми просветна едно въпросче...Дали и нея обработва по същия начин?...Топлината в клетките ми се бе превърнала в лед, а познатата буца отново заседна в гърлото.
Леко отместих ръката му и седнах в леглото, опитвайки се да дишам дълбоко и да предотвратя поредното леене на сълзи. Не исках да ме вижда такава, но усещах, че няма да успея да ги спра и бързо се отправих към банята...Учуден и изненадан, отново ме попита какво ми е, а аз едва успях да отвърна, че пак ми се гади...
Застанах под душа и пуснах сълзите на свобода...да вървят в мръсния канал, заедно с мръсните му флуиди и всичката гадория...
След малко надникна в банята за да се осведоми дали не ми е светнало вече...Не, не ми беше светнало, все така ми тъмнееше пред очите...Извиних се, че трябва да бързам за работа и засилих струята на душа, парата от горещата вода ме скри от любопитния му поглед и завоалира сълзите ми...
Мамка му, оставаше да се комплексирам и да се превърна в някоя безчувствена фригидка !
От огледалото срещу мен ме гледаше една психически смазана и тъжна жена...

               / следва продължение /