Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2011 13:16 - Среднощни записки - 11
Автор: galina10 Категория: Изкуство   
Прочетен: 5004 Коментари: 7 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Срив...

Днес Владо ме информира, че следобеда ще пътува до централния офис в Града. Така накратко наричаха тук по-големия град. Явно синдромът на малкото населено място им действаше и ги караше да се чувстват не съвсем като в град, на мястото където живеят.
След кратко колебание заявих, че и аз имам работа там и че ще пътувам с него. Обхвана ме странно вълнение. Тази вечер щях да съм си у дома....Тази вечер щях да проведа този проклет разговор, за който набирах кураж вече толкова дни...
Докато пътувахме с колегата прехвърлях в ума си какви ли не варианти на разговора. Чувствах, че съм готова да простя, стига да чуех няколко обещаващи думи от отсрещната страна.
Бързах да приключа срещата с шефа и с любопитните колежки, които ме засипваха с безкрайните си въпроси.
Най-после се добрах до дома, завъртях ключа в познатата ключалка, обзе ме приятно вълнение. Влязох в полутъмния коридор и още преди да светна лампата се препънах в нещо. На пода се търкаляха неподредени обувки. По навик се наведох да ги подредя и в следващия миг, в полумрака на коридора осъзнах, че държа в ръка чифт дамски обувки, които обаче не бяха мои. Пуснах ги обратно на земята и с разтуптяно сърце влязох в хола...там на дивана се мъдреха небрежно захвърлени блузка и сутиен. Сърцето ми блъскаше истерично, опитвайки се да изскочи от клетката на нещастното ми тяло. С два пръста взех чуждите вещи и с погнуса ги изхвърлих в коридора, след което се смъкнах във фотьойла с подкосени крака. Нямаше смисъл да отивам в спалнята, предусещах в какво щях да се спъна там...със сигурност в бикини и те със сигурност нямаше да са моите...
Седях като парализирана и не знаех какво да направя. Навярно са ме чули като влизах, навярно очакваха да се развикам, да тръшкам врати, да проклинам и сега се спотайваха гузно в другата стая...Но аз нямах сили за това...Само сърцето ми, горкото ми мъничко сърчице се бунтуваше и се блъскаше, като птичка, неочаквано попаднала в клопка...
След малко чух раздвижване в коридора...сигурно си прибираха партакешите...Продължавах да седя безмълвна и неадекватна във фотьойла, с гръб към вратата. Не исках да виждам никого, не исках да знам нищо...просто не исках да ме има...
Вратата на хола се отвори...последва гузно мълчание...Седях във фотъойла с гръб към тази кошмарна врата и напрегнато очаквах какво ще каже за свое оправдание...но това, което чух бе единствено въпросът:”Защо не се обади, че ще си идваш?”
Само това ли...това ли бе всичко, което имаше да ми каже...нима бе нужно да искам разрешение за да се прибера в собствения си дом...Болката и обидата ме давеха и ми пречеха да говоря. Едва успях да изсъскам:”До пет минути да сте се изнесли от тук!”
Нямаше какво да се говори повече, нямаше нужда от каквито и да са въпроси и обяснения...Оня мъничкият свят, който бяхме градили уж с общи усилия, се бе сринал върху мен и ме задушаваше...
Отново суетене в коридора, последвано от захлопване на външната врата. Тишината, която ме обгърна бе непоносима, чувствах се като в пуста и студена гробница...
До слуха ми достигна познатият звук на семейния ни автомобил. Погледнах през тюлената завеса надолу...на моето място, в до болка познатата ми кола, седеше друга жена...Русата и коса натрапчиво ми се наби в съзнанието...Сетих се за нещо...за един рус косъм, който намерих на седалката преди време и с който се пошегувах, а той най-невъзмутимо ми отговори, че сигурно е от дъщеря ни....Кога беше това...преди два или три месеца може би...Колко време се е точил този жалък фарс...навярно месеци или години...
Не можех повече да дишам тоя въздух, не можех да понасям тоя дом...
Грабнах куфар и започнах да хвърлям от гардероба изпречилите се пред замрежения ми от сълзи поглед, мои дрехи. Хвърлях без да мисля, без да съобразявам какво ми е нужно и какво не...Бързах да се махна от мястото в което се чувствах жива погребана....
След малко колелцата на куфара жалостиво тракаха по стълбите надолу..Все едно ми бе дали ще се изронят или не. Опитвах се да дишам и трябваше по най-бързия начин да се измъкна навън...

                    / следва продължение /



Тагове:   осем,


Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ggospodinov - Интригуващо:)
30.12.2011 15:43
Интригуващо:)
цитирай
2. анонимен - Супер
30.12.2011 19:55
Много ми хареса, чакам продължение
цитирай
3. galina10 - :)
30.12.2011 20:06
Да, ще има продължение. Дано то не ви разочарова...:)
цитирай
4. galina10 - :)
30.12.2011 20:07
Привет, ggospodinov !
цитирай
5. ivanbunin - Жена...
31.12.2011 22:36
Дотук една интелектуалка с хъс, после ще видим..., животът ли е по-умен от хрумванията на интелектуалката...
Чест имам!
цитирай
6. galina10 - :)
01.01.2012 18:02
Привет, ivan ! Радвам се на присъствието ти !
цитирай
7. анонимен - google pagerank backlink building service
30.03.2012 15:17
hi dee hi galina10.blog.bg blogger discovered your website via Google but it was hard to find and I see you could have more visitors because there are not so many comments yet. I have discovered site which offer to dramatically increase traffic to your website http://xrumerservice.org they claim they managed to get close to 1000 visitors/day using their services you could also get lot more targeted traffic from search engines as you have now. I used their services and got significantly more visitors to my website. Hope this helps :) They offer most cost effective <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> Take care. Jason
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: galina10
Категория: Изкуство
Прочетен: 205146
Постинги: 65
Коментари: 119
Гласове: 541
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031