/ Питане на един средностатистически българин /   

       След  поредната новинарска емисия, все повече и повече се обърквам и губя ориентация.
        Някога предците ми са били народ, ту събуден, ту заспал, но народ.
        Доскоро моя милост бе част от масите, ония прословути маси, дето уж движеха колелото на историята. Бях важна клечка от ония всесилни, поне така ми внушаваха, маси!
        След това станах електорат, най-галеното и "четкано" от всички страни, отроче на демокрацията. Моите интереси, моята воля и моят глас бяха свещени, решаващи. На мен бяха в услуга, поне така ми внушаваха, ония, които аз посоча за мои представители и защитници.
        След това, изведнъж бях сринат до нивото на лумпен и агресивен тип, хулиганстващ без причина, поне така  се опитваха да ми внушат, единствено воден от желанието да удовлетворя някакви свои тъмни страсти.
        Накрая  се превърнах в улица, безпардонна и безлична, която не заслужава да и се обръща внимание.
        И всичко това ми го внушават пригладени и причесани люде, които се кълнат, че правят необходимото за да подобрят и подсладят живота ми, който въпреки всичко все повече и повече се вгорчава. Някои от тези господа се опитват да ме убедят, че са дошли да умрат за мен, като преди това са си построили палати на незнам колко ката и с незнам колко си бани и сауни, а може би те са ги проектирали, като гробници, чрез които по примера на египетските фараони ще се преселят в очакващия ги задгробен живот. Даже и коне са си осигурили за по-голямо великолепие.
      А други, просто ме гледат пренебрежително от телевизионния екран и ми се подсмихват ехидно, сякаш ми казват:"И седем живота да имаш и седемте ще ти вземем, и пак няма да разбереш от къде ти е дошло!"
        Кой съм аз, дявол да го вземе? Има ли ме, няма ли ме и докога ще продължава да ме мачка съдбата?!
        А може би, българинът е наистина един природен феномен, непрекъснато демонстриращ своите свръх естествени способности за оцеляване, при невъзможни исторически условия!

 

И всичко това ми го внушават пригладени и причесани люде, които се кълнат, че правят необходимото за да подобрят и подсладят живота ми, който въпреки всичко все повече и повече се вгорчава. Някои от тези господа се опитват да ме убедят, че са дошли да умрат за мен, като преди това са си построили палати на незнам колко ката и с незнам колко си бани и сауни, а може би те са ги проектирали, като гробници, чрез които по примера на египетските фараони ще се преселят в очакващия ги задгробен живот. Даже и коне са си осигурили за по-голямо великолепие.
А други, просто ме гледат пренебрежително от телевизионния екран и ми се подсмихват ехидно, сякаш ми казват:"И седем живота да имаш и седемте ще ти вземем, и пак няма да разбереш от къде ти е дошло!"

!!!!!!!!!!

Всички се печем на един и същ огън, бих казала на бавен огън...