Как са коварни телата ни ! Опитват се да ни заробят, да ни напъхат в ограничените си рамки, да ни диктуват своите норми. Но не знаят как тайничко литваме и напущаме мрачните им затвори, достатъчно е да притворим очите си и вече наш е простора. И е наше златното и синьото, безкрайното небе на свободата и белите следи на птиците, и шепотът на вятъра в полята. Как са коварни телата ни, нали поете… Но нямат шанс да успеят! Защото, когато душата ни полети, те са обречени да копнеят по нея.

Созопол
1999г.