След зимната летаргия в малкото крайморско градче бе настъпило пролетно пробуждане. То личеше не само по разцъфналите дръвчета и храсти, но и по опънатите тук-там рибарски мрежи, които усърдни рибари подготвяха, за да ги хвърлят за калкан.
Шетнята на грижовните домакини, които чистеха и проветряваха големите си къщи, трескавия кипеж по нароилите се строежи на хотели и заведения, също подсказваха, че курортният сезон напира с всеки изминал ден.
Блесналата на колебливото пролетно слънце морска шир, допълва идилията и кара душата на човек да се отпусне и да заживее с предчувствието за нещо хубаво и празнично, което предстои.
С такова предчувствие и с подобрено настроение, сядам в едно от малкото целогодишно работещи кафенета на брега. Пия чай и наблюдавам слънчевите зайчета, които блещукат по повърхността на водата.
Въпреки лекия хладен бриз, една част от посетителите на заведението, също като мен, са насядали край масичките изнесени навън, за да се полюбуват на пролетните слънчеви лъчи.
Отсреща на автобусната спирка, група ученици се боричкат и вдигат весела врява в очакване на автобуса. В един момент, шумната младежка група притихва. Отправям озадачен поглед натам.
На самата спирка, най-безцеремонно са се паркирали три черни лъскави BMW-та. От тях изскачат едни огромни, яки "горили" с кожени якета и дебели ланци. От една от колите тежко се изнася друга "горила", заедно с крехко мадамче, тип "мутреса", с тънко кръстче, буйни руси коси и супер високи токчета.
Те се отправят към кафенето, придружени от четирима от яките им бодигардове. Двойката влиза в кафенето, последвана от двама от тях, а другите двама застават от двете страни на входната врата, оглеждайки пренебрежително обстановката наоколо.
Останалите мутри стърчат край колите и дрънкат простотии от рода на:"Ей, не се нае... и ти. До кога ша та прибирам от бардаците натаралянкан...", "Ма той фиркан ли беше бе, пък аз си помислих, че се е нашмъркал..." и т.н.
Явно и това вече е един от признаците за настъпващата пролет тук. Заедно с щъркелите, започват да прииждат и мутрите, осигуряващи едно съмнително спокойствие на босовете си и на техния, така да го наречем, "неспокоен" бизнес.
С две думи, идилията свършва до тук, от тук нататък всичко е пари...

Това е откъс от сатиричната ми електронна книга " В ъгъла на кафене "Реалити"" http://hulite.net/modules.php?name=e-books&sa=pay_book&sid=110034
 

идилиите бяха по времето на кръжеца "Мисъл", принизеният вкус на съвременният българин се задоволява с далеч по прозаични неща, мила галина10 :))

обичам този тип разкази, и пиша, но като мъж минавам мярката, по груб съм...;(
но твоето перо е с фин писец и, все пак сатирично хех

Тук вали и ми е дъждовно...навярно и при теб..

Поздрави!

Както е казано, няма нищо по-хубаво от лошото време. Усмихни сеее...