На баща ми, които си отиде от тоя свят на 1 март и който бе един истински народен учител.

В свойта бащина шепа понесъл,
малка плаха ръка към света,
а на рамо торбата преметнал,
пълна с приказки и чудеса.

Днес отново ръката поемам
и те водя в последните дни
на един тих живот, но полезен,
пълен с обич и добрини.

и на моя баща също...военноморски офицер

Спомени неизтриавеми от времето и ежедневието

Докато ги носим в сърцата си, бащите ни ще живеят чрез нас.

Мир на праха му!

Радвам се, че прочете.