По сенчестите улици
на стария квартал,
все още се прокрадват
стъпките ни огнени,
старица изпровожда с поглед любовта ни
и бавно се потапя
в сянката на спомени.
По покривите -
броеници
от писъци и перушина.
Като магнит ни тегли
тайнствения зов
на тъмната вода
и заслепени от луни и шепоти,
нагазваме в горещите вълни
на огъня.

По страниците на албумите
пробягват спомени.
Морето, пясъка, смеха...
Потъвам в топлите им бездни
и се завръщам
в капчица сълза..
А после,
бавно прекосявам булевардите,
повтарям всяка дума, всеки звук...
Във девет възела
завързвам спомена за нещото изгубено
за да го отнеса със себе си,
далече някъде
и в миг на бдение
над него да шептя
Бургас, Бургас...