Дървото край прозореца угасва,
потъва в своя летаргичен сън,
последни капчици от лятото проблясват,
отронват се и полетяват с звън.

Дървото край прозореца угасва,
а сякаш вчера бе - изгрява ден,
във пъпките напира светлината,
капчук отмерва химн опиянен.

А сякаш вчера бе, разлиства песен
и избуява огнения ден,
 сянка влюбена, под свода му надвесен,
огрява месец, в клоните му притаен.

Дървото край прозореца угасва
и тихо споменът поляга в мен,
а то,оставило тъга и смях за хората,
сънува буйния кипеж на бъдещ ден.

Дървото край прозореца угасва,
потъва в своя летаргичен сън,
последни капчици от лятото проблясват,
отронват се и полетяват с звън.
това е стихотворението! другото е пълнеж...

Благодаря за коментара. Ще помисля...:)