Събуждам се и по навик протягам ръка към…лаптопа, който дежури на масичката близо до леглото ми. Прозявам се сънено и натискам копчето за включване. Нежна музика известява, че пред мен отново е отворен прозорецът към света, който преди е бил книгата, а днес – екранът на компютърът.  Изправям се лениво, обувам чехлите и влизам в…социалната мрежа. Преглеждам кои ранобудници, вече са успели да ме изпреварят с утринните поздрави към останалите приятели от…социалната мрежа.  След бърз утринен тоалет, обличам екипа, обувам маратонките и сядам да напиша нещо весело за разбуждане на аудиторията в…социалната мрежа. След това отпрашвам към плажа, за да потичам и да подредя мисли и задачи, които предстоят за изпълнение през този ден. Междувременно, докато отсъствам, вече съм получила първите покани за кафе, което ми предлагат приятели от…социалната мрежа. Това естествено разбирам, след като се връщам от кросчето и съответно „забърквам” и аз по едно кафе за тоя-оня от…социалната мрежа.  Докато вземам душ и си оправям грима, получавам няколко букета…виртуални рози. Щастлива от вниманието към особата ми, изпивам набързо чаша чай, сърфирайки из музикалните сайтове, за да избера подходящи мелодии за поздрави към приятелите, сетили се за мен, още рано сутринта.  Заемайки бойния си пост на работното място, хвърлям набързо един поглед в …социалната мрежа и установявам, че съм получила няколко покани за интересни събития. Едно от тях е среща с мастит поет на живо в…социалната мрежа.  Към десет часа, времето за второ кафе и малко почивка оползотворявам най-рационално, като предлагам нови порции кафенце, заедно с весел виц, на няколко приятели от…социалната мрежа.  През обедната почивка имам много важна задача. Трябва да подготвя торта и подходящ стих за рожденничката, която е моята най-добра приятелка в…социалната мрежа. Изпращам й тортата, естествено виртуална и много красива и стиха, заедно с една поздравителна картичка и тя виртуална, разбира се. В същото време получавам предложение за изгодна сделка, относно издаването на новата ми книга от издател на е-книги, който рекламира и в…социалната мрежа.  Следобедът ми минава в работа, одухотворен от музикалните поздравчета на приятели от…социалната мрежа.  Към края на работния ден и аз изпращам няколко бирички, виртуални естествено, за раздвижване на тоя-оня от…социалната мрежа.  След работа гледам да напазарувам по най-бързия начин, за да не закъснея за среща в…социалната мрежа. Най-после сядам на спокойствие пред лаптопа. Срещата минава много вълнуващо. Той е избрал искрящо червено вино и нежна разтапяща сетивата музика. Гледам чашата с виното на екрана и чета милите думи, които изписва под нея моят скъп приятел от…социалната мрежа. Кани ме на романтична разходка край морския бряг и ми изпращам линк към песен на Хулио Иглесиас. Двамата съзерцаваме лунната пътека проблясваща на монитора и въздишаме влюбено. В знак на благодарност и обич го засипвам с целувки, естествено виртуални.  И днес имах един пълноценен и щастлив ден… Изключвам лаптопа и се потапям в света на сънищата и мечтите.  Ех, как ли бих живяла без…социалната мрежа !  Всъщност, как ли съм живяла преди ? Вече не си спомням…