/ продължение /
Поредният N-ти ден

Направих го...Промъкнах се, като долна крадла и докато той похъркваше, с треперещи ръце прерових телефона му...Сега се чувствам унизена и омерзена. Не знам дали е от постъпката ми или от това, което узнах...
В тъмното дисплеят на телефона му бодеше очите ми с едно натрапващо се име...Петя, Петя, Петя...Нощни и среднощни разговори, sms-и...
Буцата в гърлото ми отново се появи.
sms: Знам, че съм много лош и не те заслужавам...
sms: Не ревнувай, тя е просто добър приятел и майка на децата ми...
sms: Нощите ми са пусти и студени без теб...
sms: Искам да съм свободен човек, задушавам се...
С яд затворих капака на телефона и го оставих на предишното му място.
И аз се задушавах...Измъкнах се тихичко, не знаех какво да направя. Искаше ми се да крещя, да блъскам, да тръшкам...
Излязох на терасата и се опитах да нормализирам дишането си...Ако бях пушачка, сигурно щях да запаля цигара, но не съм...
Свежият, ухаещ на липи въздух и топлата лунна нощ, още повече ме потиснаха...Влязох в кухнята, в хладилника намерих бутилката с недоизпито вино, налях си чаша и я изпих на екс.
Догади ми се...дали от прекаляването с вино тази вечер или от истината...но изпитах непреодолимо желание да повърна. Отидох в банята и издрайфах всичко изядено и изпито, всичката горчилка натрупана през последните дни...
Завъртях кранчето на душа и застанах под него така, както си бях с нощницата...Искаше ми се да измия от себе си цялата тая гадория...
Захвърлих мократа нощница, облякох хавлиения халат и се проснах на прекалено широката спалня с празен стомах и празна глава...Чувствах се куха , като балсамиран труп и нищо около мен нямаше значение...
 
/ следва продължение /