Беше се превърнал в неделима част от летния пейзаж на градчето.
Пристигаше в началото на сезона, някъде от вътрешността на страната. Така подреждаше делата си, че през трите летни месеци да отскочи до морето и съчетавайки полезното с приятното да изкара едно "силно" лято.
Жената с която бе свързал живота си, навреме усети авантюристичния му характер и побърза да намери своя тих пристан при друг.
Това, като че ли още повече го предизвика да доказва на другите, на себе си, а може би най-вече на нея, какъв завоевател на женски сърца може да бъде и колко неустоим е чарът, който притежава.
Имаше силно, тренирано тяло. Полагаше специални усилия да поддържа изваяните си мускули. Тялото му бе неговия капитал, позволяваше му да си намери добре платена работа по крайбрежието. Хора с подобни физически данни се търсеха, както за спасители, така и за охрана из многобройните нощни заведения. А и самият той си имаше свой малък собствен бизнес, който му носеше допълнителни доходи.
Първите дни след пристигането си посвещаваше на трупането на тен. След седмица, вече крачеше самодоволно по плажа, демонстрирайки на новодошлите летовници, завиден тен и горда осанка. Проблясващият на слънцето сребърен медалион, който бе овесил на шията си върху дебела верижка, още повече подчертаваше великолепния загар на снажното му тяло.
Жените го изпровождаха с жадни, широко отворени очи, а мъжете, прикривайки завистливите си погледи, се правеха, че не ги е грижа колко зле изглеждат белите им отпуснати тела, в сравнение с тялото на този плажен Аполон. Особена възбуда предизвикваше появата му сред рускините. Те просто полудяваха от копнеж да го имат и той щедро удовлетворяваше желанията им. Бе като мелачка, която смила всичко изпречило се на пътя му. Похожденията му бяха станали пословични. Бе престанал да брои с колко жени е бил, бе престанал да ги подбира. Просто се беше превърнал в един пристрастЕн ловец, готов всеки миг да насочи спусъка към поредната жертва. Това бе компенсация за оная дълбока вътрешна неудовлетвореност, която в зимните самотни часове го глождеше и измъчваше, натрапвайки му комплекса на изоставения и пренебрегнатия.
Но това лято Тя, "бившата", също бе дошла да поработи в малкото крайморско градче, заедно с втория си съпруг. Магазинът в който работеше жената бе на една от оживените улици и ето, че сърцето на невъзмутимия плажен лъв някак издайнически като че учестяваше ритъма си, при наближаване на въпросния магазин. Започна уж случайно да минава покрай него с поредната "мацка", която бе "похитил". Крадешком поглеждаше дали Тя го е забелязала, стараеше се да демонстрира самочувствие и невъзмутимост, преминавайки край магазина , прегърнал поредното завоевание. Но дълбоко в себе си с трепет се питаше:"Дали ме видя? Дали забеляза, че съм с друга "мадама"? " Представяше си как Тя скрито го наблюдава и изгаря от ревност, че има толкова готини мацки около себе си. Представяше си как страшно съжалява, че го е напуснала и как изгаря от желание отново да се хвърли на врата му и да се моли да я приеме обратно при себе си и как той, поглеждайки я презрително, подминава, оставяйки я да се дави сама в мъката си.
Времето минаваше и ден след ден лятото се изнизваше, а с него се изнизваше и надеждата му за възмездие или поне един разговор с нея, "бившата", която толкова мразеше или поне си мислише, че мрази. Краят на лятото наближи и все така нищо не се случваше. Тогава той се реши на един последен отчаян опит да я предизвика. Предстоеше рождения ден на сина им, който впрочем, сам той с помощта на бабите отгледа, както се казва, от парче месо. Още в началото използваше момчето за да реализира наказателния си план. Направи всичко възможно да го спечели на бракоразводното дело и не й позволяваше да го вижда след това. Момчето израстна без майчина ласка и някак не изпитваше потребност от майката, която почти не познаваше. А и тя, създала ново семейство и други деца, сякаш също бе прежалила тоя син.
На осмия рожден ден на малкия, мъжът изпрати кратко писъмце по общ техен познат, с което я канеше да отпразнуват заедно, този важен за сина им ден. Определи й среща в градинката до плажа, като предлагаше, след като се срещнат да решат къде и как да отпразнуват събитието. Надяваше се, че това е доста силен коз и че тя няма как да устои и да не дойде.
В седем вечерта, баща и син седнаха на пейката пред шадраванчето във въпросната градинка и зачакаха. Бащата бе много по-развълнуван от сина. Често поглеждаше часовника си и уж успокояваше малкия, че Тя вероятно е възпрепятствана от многото посетители в магазина и може би затова закъснява, но че със сигурност ще дойде.
Момчето, с кротки тъмни очи и хилаво телце, кимаше с глава разбиращо и зяпаше разсеяно веселите групи курортисти, които минаваха край тях.
Времето минаваше, а Тя все се бавеше. Над градинката припадна мрак. От околните заведения се чуваше музика и възбудените гласове на посетителите. Плажният лъв все така често, често поглеждаше фосфорициращите стрелки на водоустойчивия си часовник, а момчето човъркаше скучаещо носа си и наблюдаваше играта на водните струи във шадраванчето пред тях. Бяха изминали повече от два часа, откакто седнаха на тая пейка. От морето започна да полъхва хладен нощен бриз. Малкият потръпна и изхленчи:
- Тате, гладен съм.
Мъжът погледна мрачно часовника си и стана.
- Добре, да отидем да изядем някъде по една пица.
Хапнаха набързо в най-близката пицария и след като на рожденика бе връчен очаквания подарък, мъжът го изпрати до квартирата и побърза да се впусне във водовъртежа на нощния живот, опитвайки се "да убие" с алкохол и флиртове, още една от безбройните самотни вечери.
 

такива ти работи, Галина

Шарен свят...