Какво да ти кажа, мило братче, тишината и безлюдната улица, на която е бащината ни къща, направо ме смазват. Днес реших да се поразходя из селото с надежда да срещна някой, да усетя, че има живот и тука.

С намерението да се сблъскам с някакво оживление, минах край кръчмата, ама и на нея горката и ударили катинара. А село без кръчма – кучета го яли. Че то е все едно държава без парламент, така да се каже.

Къде другаде, ако не в кръчмата се бистри политиката, оправят се местните клюки и интриги, „завъждат се” арътлици…

Ти братче, чувал ли си какво значи туй арътлик? Че то е нещо много повече от приятел, ми то си е направо почти брат. Харесат ли се някои за арътлици, това е за цял живот / е, не винаги де /. С арътликът и семейството му си празнуваш празниците, него търсиш в беда, бе голяма работа е ще знаеш! Но както се казва, в кръчма арътлик „се завъжда”, ама и арътлик се губи, Щото то кръчмата си е като нож с две остриета и сближава и врагове създава.

Та спомних си, братче, за едни такива арътлици, дето всеки ден си пиеха ракийката заедно и си бяха като двама братя неразделни. Един съботен следобед, пак си пийвали сладко, сладко и си бъбрели дружески, когато на вратата на кръчмата се появил комшията на единия от тях и още оттам започнал да се моли:

- Аман-заман, Гоше, ти баща, ти майка…

- Кажи бе, комшо, - ухилил се Гошето, единият от арътлиците – какво е станало?

- Бе нали шурето ни беше на гости днеска и подир обед тръгнаха да си ходят. Да ама колата им взела, че закъсала по пътя, пък с малко дете горките…А в тая пустош, къде ти пътна помощ…

- Тц, тц, тц…- зацъкал съчувствено с език Гошето, нали е добра душа.

- Та те моля – заумилквал се комшията му – да се качиш с мен в „Москвича” и да идем да му помогнем, че ти по ги разбираш тия машинарии. Ей на и въже съм взел, да го тегля на буксир, ако се наложи.

- Добре бе, комшо, - рекъл Гошето, нали добра душа и гаврътнал на екс остатъка от ракията. – Да идем да я видим тая „барака”, какво се е запецнала, като магаре на мост.

После се обърнал към арътлика си и рекъл:

- Пък ти, арътлик, иди предупреди булката, че ще закъснея, пък може, ако се наложи и в града да остана.

- Нямай грижа – махнал с ръка в знак на съгласие арътликът на Гошето и продължил да си пие ракията. След още няколко чашки огнена течност и не знам колко си бири, най-после се сетил, че е дал обещание на Гошето да предупреди жена му, а арътлик дума даде ли – спазва я.

Затътрил се той към къщата на Гошето, ама като стигнал там, гледа всичко тъмнее.

- Легнала си е изглежда жената – промърморил си той и аха да се върне.

Но от ракията ли, от що ли, като си я представил в леглото тая гошовата булка, нещо се подпалило в него и си казал: „Ша вляза аз да й кажа…”

А булката на Гошето, свикнала със запоите на мъжа си и късните му прибирания, оставяла вратата отключена, та да може оня да долазва някак си до леглото.

Намъкнал се в къщата арътликът и право в стаята, в която знаел, че спят арътлиците му. Изул набързо панталона си и се шмугнал тихом-мълком в леглото.

Сънената жена, свикнала на вонята на бъчва, която възпроизвеждал благоверния й след кръчма и на среднощните му мераци, оставила го „да си начеше  крастата”, с надежда по- бързо да миряса и да заспи. Ама по едно време, по чалъма ли, по габарита ли, усетила, че туй не е онуй, дето му е свикнала и скочила уплашено от леглото, взирайки се в тъмното в мъжа до нея.

- А бе ти бе, чумо черна, що щеш в леглото ми бе, хайванино с хайванина ти?!

- Тихо ма, Стано, тихо – замолил се арътликът – ще чуят комшиите.

- Комшиите ли – викнала още по-разярена арътличката – ти като се намъкна тука не мислеше ли за комшиите? Де го другият пияндурник?

- Ми той Гошето вика, иди вика, да кажеш на булката вика, че тази нощ няма да се върна.

- Тъй ли?! И да не те прати да го заместваш, а?

Бясна и изнервена Гошовица заблъскала арътлика с каквото й попадне.

- Марш от тука, гиди мискинино и очите ми да не са те видели повече!

Арътликът едва успял „да скочи в гащите” и по най-бързия начин се изнесъл навън, съпроводен от тежките клетви на Гошовица.

- Земичката черната да те изяде дано, бял ден да не видиш, дето за резил ме направи!

Ей тъй, братче, кръчмата събира и дели понякога.

Ама и без кръчма хич бива ли?!

 http://www.hulite.net/modules.php?name=e-books&sa=show_books