По обед кафенето е "фрашкано" с посетители. По това време на деня, учениците от близката гимназия, току що излезли от последния си час, нахлуват в заведението. Дим от цигари и невъобразима врява изпълват всяко кътче в него. Трябва да говориш с няколко октави по-високо, за да те чуе събеседникът ти.
Аз, обаче, нямам такъв проблем, защото си нямам събеседник. Просто си седя в своя ъгъл, тихо и незабележимо си пия чая и както обикновено се случва, без да искам, за кой ли път ставам неволен свидетел на разговор, който се води на съседната маса. Там две момчета, захвърлили небрежно на пода до себе си раниците, изпълняващи ролята на някогашните ученически чанти, разговарят доста височко, опитвайки се да надвикат шума около тях.
- Хакна ли ги ?
- Е, човек, ти съмняваш ли се в мене?
- Яко !
- Ама оня Чарлито, от 10-ти Б клас е по-страшен хакер от мен.
- Що ?
- Ами ако знаеш къде е пробил!
Момчетата мляскат ожесточено дъвките си и смучат Кока кола от сламките напъхани в сервираните им бутилки. Единият от тях, с явно изразени "метал" предпочитания слуша с мини слушалка музика от телефона си и не спира да клати глава, вероятно в такт с музиката, която звучи в ухото му.
- Казвам ти, човек, - продължава събеседникът му, накичен с куп халки по уши, вежди и не знам къде още - страшен е!
- И кво му е страшното?
- Ми пари прави от това.Ега ти разкоша дето си позволява, човек.
- И кво? - продължава да клати глава металистът, гледайки го заинтригувано.
- Ми кво, трабва ми един по-мощен компютър и ела ме цуни отзад после! - хакерчето с многобройните халки по лицето въздиша замислено. - А то моят, ега ти щайгата, човек, за нищо не става.
- Е, нали чатиш там, скайпа ти пълен с мацки, що се оплакваш сега?
- А бе, човек, хората пари правят от тия неща, ти само за свалки мислиш. Трябва ми един по-мощен комп, че да им разкажа играта.
Металистът се ухилва злорадо:
- Ама после, зад решетките! Чули за случая дето скоро го разкриха ченгетата? Ба си хакерите, сума ти сметки олекнали и то на западняци.
- Ми малко им е - хили се доволно хакерчето. - Те ония мангизлиите и безтова се чудят какво да си правят парите.
- Верно, пък ний за една бира пари нямаме - почесва се замислено по носа металистът. - Ама си е риск туй дето си го намислил.
- Слушай, човек, - с малко по-тих, доверителен тон продължава другият - сега е времето да направим удара, докато сме непълнолетни.Даже да ме "гепят" кво ще ми направят, най-много някоя "условна" да ми лепнат. Ама аз нека се "нагуша", пък те да ме съдят, колкото си искат! Само ми трябва комп с яки параметри.
- Аз знам един смотаняк с готин компютър, ама не знам дали ще се навие да го ползваме.
- Слушай, - навдига се разпалено от стола хакерчето - хайде да се скиваме с него. Ще му предложа да делим фифти-фифти. Нямам време, човек, утре ще чукна 18 и край с далаверата. Ако го е "шубе", можем да направим един фиктивен договор за покупко-продажба на компа и все едно е лично мой. Ако стане гаф, да не е замесено и неговото име.
Металистът преживя известно време ментовата си дъвка, размишлявайки.
- Добре бе, мозък, ами аз...каква ще е моята далавера?
- Е, и за теб ще има процент, естествено. Човек, свържи ме с тоя да не се мотаем излишно и да си направим ударчето, пък после ще се разберем как да делим. Само да прилапаме мангизите, нямай грижа!
- Добре, ама да не се изметнеш после!
- Ти пък, като че ли не ме познаваш...
- Да де, защото те познавам, та питам - хили се саркастично металистът.
- Е, човек, стига де! Не става въпрос за мацки, а за мангизи, ти май още ми се сърдиш за това, че ти свих оная червенокосата?
- Дреме ми...
- Слушай, първо да осигурим парите, пък после ще мислим за жените. Човек, ако имаш мангизи, всички мацки са твои, не е ли така?
- О кей, нави ме, изпивай колата и да скиваме къде се е паркирал оня смотаняк.
Момчетата доизсмукват набързо съдържанието на бутилките и ентусиазирани от осенилата ги идея, излизат разговаряйки оживено, забързани към своето жадувано щастие или може би, нещастие...
http://www.hulite.net/modules.php?name=e-books&sa=show_books

 
 

в този жестоко материален свят...не от духовното, а от лесното правене на финикийски знаци...къде остана възпитателната роля на училището, а родителите...да не говорим.;(

Ами, на добърчас с историите за героите на днешното време, Мина Кръстева!

Никола :))

Благодаря, приятелю Никола ! :)