Извървяхме безкрайния път самота,
във душите ни тихо изгрява
една будна луна - светъл страж на нощта,
на копнеж и пробудена вяра.

В топли длани безмълвно се сгушва мига,
докога, докъде...не, не питай!
Да повярваме в една будна луна
и под нея, без път да поскитаме.