Знам,
ще изчезнат босите ми стъпки,
смехът ми
като в сън ще се стопи,
забравата
вратите ще заключи,
ще зографиса старите стени.
Дали ще ме познаеш, родна къща,
с помръкнали
от старостта очи?
Открий измъчени врати от чакане,
софра гостоприемна нареди
и с чаша,
пълна с виното на спомена,
ти миг от детството ми подари!