/ продължение /
Поредният N-ти ден
Направих го...Промъкнах се, като долна крадла и докато той похъркваше, с треперещи ръце прерових телефона му...Сега се чувствам унизена и омерзена. Не знам дали е от постъпката ми или от това, което узнах...

Някой ден, когато се събудя щастлива и обичана, ще скъсам тая тъпа тетрадчица, ще я наситня на малки дребни късчета ненужна хартия и ще ги разпилея през терасата с облекчение, че съм се отървала от болката...Но сега за сега, все още си я...

 Често сутрин, отправяйки се към поста си, за да заеме мястото на спасител, младият мъж я забелязваше да стои на скалите в южния край на плажа. Понякога с часове гледаше морето и далечния хоризонт, без да помръдне.
     Мъжът й се чудеше...

Беше се превърнал в неделима част от летния пейзаж на градчето.
Пристигаше в началото на сезона, някъде от вътрешността на страната. Така подреждаше делата си, че през трите летни месеци да отскочи до морето и съчетавайки полезното с прия...

Какво да ти кажа, мило братче, тишината и безлюдната улица, на която е бащината ни къща, направо ме смазват. Днес реших да се поразходя из селото с надежда да срещна някой, да усетя, че има живот и тука.
С намерението да се сблъскам с н...

Лято,
твоето дивно ухание
ме преследва в мразовитите делници.

                                                 
 
Мило братче, не знам преглеждаш ли си електронната поща, но решавам да напиша поредното писмо. Днес най-после се появиха ония от агенцията за недвижими имоти и половин час щракаха с ф...

По обед кафенето е "фрашкано" с посетители. По това време на деня, учениците от близката гимназия, току що излезли от последния си час, нахлуват в заведението. Дим от цигари и невъобразима врява изпълват всяко кътче в него. Трябва да гов...

Извървяхме безкрайния път самота,
във душите ни тихо изгрява
една будна луна - светъл страж на нощта,

По слънчевите, пъстри градски улици
минават дъщерите ми със смях,
безгрижни, дългокоси,

След зимната летаргия в малкото крайморско градче бе настъпило пролетно пробуждане. То личеше не само по разцъфналите дръвчета и храсти, но и по опънатите тук-там рибарски мрежи, които усърдни рибари подготвяха, за да ги хвърлят за калкан.
...

           / Питане на един средностатистически българин /   
       След  поредната новинарска емисия, все повече и повече се обърквам и губя ориентация.
        Някога предците ми са били народ, ту събуден, ту заспал, но народ.