“Не върши детинщини, ела да поговорим, като зрели хора!”
Това чух, реагирайки на телефонното позвъняване рано тази сутрин. Затворих без да отговоря. Ако някой започва разговора по този начин, то значи няма смисъл да се разговаря с него. Вменяването на вина у другия е един от похватите на контраатакуването. Познавам този похват, прилаган ми е неведнъж.Но вече не...Няма да позволя на крадеца да вика, дръжте крадеца! Ако някой ми е откраднал усещането за щастие, няма шанс да очаква от мен повече отстъпки. Крадецът си е крадец и толкова, та ако ще да се крие зад маската на най-загрижения стожер на семейното огнище.
Целият ден ми е крив...Май трябва да взема някакво решение...Трябва да си отговоря на няколко въпроса: мога ли да се върна в този дом, в който огнището е окончателно загаснало, мога ли да се топля с остатъци от жарава, почти превърнала се в пепел.; мога ли да започна живота си отначало и имам ли куража да го направя; мога ли да понеса упреците или съжаленията на най-близките ми хора...
Все въпроси на които е трудно да отговориш еднозначно. Душата ти се разкъсва между спомените от миналото и желанието за бъдеще без фалш...Спокойствието на настоящето или несигурността на бъдещето...Примирението и компромисите или надеждата за пълноценен живот...Хамлете, Хамлете...май започвам да те разбирам...
Работният ден е почти към края си. Владо ме гледа някак унесено...О, не, не и това, познавам тези отнесени мъжки погледи, май снощи е сънувал нещо... Дръж се бе момче, не ми причинявай излишни душевни терзания...Прекалено съм уязвима сега...Беше само един танц...
Бързам да изпреваря каквито и да са реакции от негова страна и съобщавам на всеослушание, че с братовчедката сме се уговорили да пообиколим магазините....Чевръсто се приготвям и изчезвам
Да, трябва да взема някакво решение...
Прибирам се, бързо се преобличам и се отправям към парка...Имам нужда да потичам, да се освободя от тежките мисли, а след това...да реша. Проблемът при мен е докато се колебая, но взема ли решение, та ако ще да е и най-тежкото, изведнъж ми олеква. Някакъв товар се маха от плещите ми. Съставям си план на действие и упорито преследвам целта. Проблемът е... да взема решение...
На следващата сутрин се събуждам с почти избистрени отговори...И един от тях е, че не мога да живея сред фалш...Всичко останало си идва от самосебе си.
Звъня до централния офис. Шефът все още не е излязъл по задачи.Съобщавам му, че има кандидат за вакантното място тук. Изненадан е приятно, че въпросът се решава толкова бързо. Пита ме, кой е кандидатът. Отговарям, че аз...

                          / следва  продължение  /